Ако вече сте родили своето дете, със сигурност поне веднъж сте чули въпроса – “Имаше ли следродилна депресия?”, но всъщност по-правилният въпрос е – “Имаше ли следродилна тъга?”. Преди да се захвана с писането на този блог и аз не знаех каква е разликата между двете понятия.
Всъщност следродилнатата тъга се случва при по-голямата част от родилките, наблюдава се при 80-85% от тях. Това състояние обикновено започва в първите дни след раждането и изчезва около две седмици по-късно. Следродилната тъга не е обвързана с предишни състояния на емоционална нестабилност, породени от даден проблем или стрес. Симптомите на следродилна тъга са: безпокойство, плач без очевидна причина, тъга, нетърпение, смяна на настроенията, слаба концентрация.
Източната медицина обяснява следродилната тъга със срязването на пъпната връв и отделянето на двете аури, което нарушава физически една неповторима връзка. Нарушаването на тази връзка е много тежко както за бебето, така и за майката. Наскоро родилите жени се сблъскват с усещане за празнина. Според източните вярвания , докато бебето е в утробата, неговата аура и тази на майка му са слети. При отделянето им се нарушава целостта на аурата на майката, като по този начин се обясняват всички лоши мисли и чувства, които преживява родилката.
Аз също не бях подмината от следродилната тъга, а прекарването на цяла седмица в болницата, засили още повече това състояние. Тъй като и през деня и през нощта бебето ми и това на другата жена в стаята, бяха непрекъснато при нас, нямаше как пълноценно да се наспя, а както знаем, липсата на адекватен сън води до депресивни състояния и увеличава тревожността. Научно доказано е, че хората, които спят по-малко от 8 часа или не спят спокойно, са подложени на по-голям риск от депресия и тревожност. Така че при мен следродилната тъга започна още в болницата. Това че не се знаеше и кога ще ни изпишат също засилваше моето състояние. Аз родих нормално, но тъй като и двете с дъщеричката ми бяхме на антибиотик, трябваше да лежим там пет дни, а впоследствие дори се оказа, че ще ни изпишат на осмия ден. Всеки ден постоянно след визитация ми казваха, че днес няма да ни изпишат, а сигурно утре, но това утре за мен се бавеше прекалено много.
Болничната обстановка също може да допринесе за следродилната тъга. Както знаем всички, болниците изобщо не са част от най-приятните места за пребиваване, но пък без тях не може, освен ако не сте решили да раждате вкъщи, но доста малко са тези прекалено смели жени.
Аз родих в Първа АГ болница “Света София” (бившата болница “Тина Киркова”) и съм много доволна от отношението на персонала. Всички акушерки, лекари, медицински сестри бяха изключително мили и любезни, истински професионалисти, въпреки това се чувствах депресирана от факта, че изобщо не знаех кога ще ни изпишат от болницата и ще се прибера вкъщи. В един момент мислех, че това никога няма да се случи. Мисля че доста от майките, които са раждали в държавни болници, могат да ме разберат. Единственото ми развлечение бяха свижданията с близките ми (два пъти на ден). Не знам как щях да издържа без тях и се чудя как оцеляват психически родилките в днешните трудни времена на ковид пандемия и противоепидемични мерки. За мен това е голямо геройство, наистина. Поздравявам всички майки издържали на тези тежки от всякаква гледна точка условия, но да се върна на историята за моята следродилна тъга.
Можете да си представите какви емоции бушуваха в мен, като към незнанието за изписването прибавим недоспиването, умората от раждането, промяната на хормоните, чувството за вина, че не се справям добре в ролята на майка (защото все още нямах достатъчно кърма и не знаех кога и колко още адаптирано мляко трябва да давам на бебето ми). В един момент бях наистина депресирана.
Много добре си спомням вечерта в болницата, когато бях най-зле психически. Беше предпоследната вечер преди да ни изпишат (но както вече разбрахте, аз не бях наясно кога точно ще се случи това, т.е. изобщо не знаех, че ще ни изпишат след два дни). Бях изпаднала в депресивно състояние, постоянно плачех, а покрай мен и бебето ми не спираше да реве. Жената, с която деляхме една стая, видя, че не съм добре и ме посъветва да отида при дежурната акушерка и да й поискам съвет. Аз и така направих.
За мой късмет на смяна беше Вихра – изключително всеотдайна и мила акушерка. Тя успя да успокои и мен, и бебето ми, дори ме почерпи с топъл шоколад, който купи от вендинг машина със собствените си пари. Изслуша ме, разказах й какво ме притеснява, даде ми ценни съвети за кърменето и като цяло за майчинството, препоръча ми книгите на Монтесори, разказа ми случки от нейния личен живот. Говорихме дълго време, а след това ми предложи Ави да остане при нея и новородените бебета, за да мога аз да се наспя и по този начин да събера сили и да мога да се грижа по-добре за детето ми. Този разговор, цялата подкрепа, която получих от акушерката, ми беше изключително нужна и ценна.
Надявам се повечето от медицинския персонал в болниците в България да са като нея и да са толкова отдадени и грижовни към пациентите си. Също така смятам, че е от изключително значение в болниците, особено в родилните отделения да има психолог, с когото майките да споделят какво ги притеснява, как че чувстват, да могат да получат психологическа помощ още в началото на депресивните състояния.
Сега нека разгледаме и характеристиките на следродилната депресия. Както следродилната тъга, така и следродилната депресия могат да засегнат всяка една родилка, независимо от нейната възраст, местоположение, етнос, кое подред раждане й е това. Има майки, които при първото раждане изпадат в подобно състояние, а при следващото не чувстват дори следродилна тъга. Случва се и обратното.
Следродилната депресия е много по-тежко психическо състояние от родилната тъга, но за радост е доста по-рядко срещано. Докато близо 80% от родилките изпитват “baby blues” (буквално преведено “бебешки блус” – английският термин за следродилна тъга), само 15 % от майките страдат от депресия. Доста от симптомите на двете състояния се припокриват – тъга, плач (дори без конкретна причина), тревожност и нервност), промени в апетита и съня, постоянни съмнения в майчинския капацитет (чувство за некомпетентност в грижите за бебето), страх за живота на новороденото.
Често майки със следродилна депресия имат мисли за самонараняване или дори за нараняване на бебето. Симптомите могат да бъдат най-различни, но само квалифициран специалист може да постави тази диагноза. При най-малки съмнения за подобен тип депресия, трябва незабавно да бъде потърсена помощ от психиатър или психолог. Съществуват ефикасни методи за лечение, като те трябва да бъдат определени от избрания специалист. Изключително важно е навременното лекуване на тези депресивни състояния. Ако не се вземат мерки навреме, депресията може да продължи с месеци, дори години. Това може да навреди както на психическото и физическо здраве на майката, така и на възможността тя да се грижи за своето бебе и да общува с него. След време това може да доведе до проблеми със съня и храненето на детето.
Ако не бъдат взети навременни мерки за лечение, състоянието на майката може да се влоши. Много важна е и подкрепата на най-близките хора. Те са и първите хора, които могат да разберат, ако има нестабилност в психическото състояние на майката. Нужно е да покажат както емоционална подкрепа, така и помощ в ежедневните грижи за бебето и дома. Освен това роднините и приятелите са хората, които могат да стимулират наскоро родилата жена да потърси помощ от психолог.
Депресивните състояния не са израз на слабост, нито пък показват, че не се справяте добре в новата си роля. Лошото е, че в България повечето хора не разбират каква точно е работата на психотерапевтите и си мислят, че ако някой посещава психолог, значи е луд или нещо не е добре с акъла. Няма нищо срамно в това да потърсиш помощ, когато изпитваш депресивни състояния. Както когато някой не се чувства добре физически, търси лекарска помощ. В случая е същото, но търсим помощ не за физическото ни здраве, а за психическото ни.
